АНГЕЛ ВЕСЕЛИНОВ – поезия
ДОБРИТЕ ХОРА
Срещат се такива хора.
Има ги още.
Няма Червени книги,
които да ги закрилят.
Те тихо вървят през света –
като че ли са на гости.
Насила не мразят.
И не обичат насила.
Срещат се такива хора.
Ще ги видите,
ако се взрете само –
на живота в дъното.
Като впрегнати биволи
теглят браздите по нивите.
Първобитни.
С лица от пшеничено зърно.
Сядат сами на трапезата –
на хлебец, сол и винце.
Вечерят.
Звездите мълчат.
А в душите им нощ е.
Съмне ли – съмва и в тях –
като в храм озарен от свещица.
Срещат се такива хора.
Има ги още.
–––––––––––––––––––––––––––––––-
РАНЕНИ ГЪЛЪБИ
Остарях –
с детството забравено в далечното ми село,
с юношата, край света преминал,
с първата любов – със никого несподелена,
с изпитата чаша сватбено вино.
Осиротях –
с приятелите за гурбет настръхнали,
с поклоните,
с усмивките насила сторени,
със вярата, която ми изтръгваха доволни,
но бездарни хора.
Оцелях –
с цената на компромиси.
И незаслужена вина.
Щастлив съм, че живея в този пъкъл.
Макар че скрито стене моята душа
с ранените си гълъби.
© БЪЛГАРСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 